Стихотворение за "Дневниците на вампира"

От класни филми щом разбираш,

щом „Дневниците” почнат пред екрана ти се спираш.

От петъка за петъка живеем

със „Дневниците” ний да плачем, ний се смеем. 

И след поредната прекрасна серия,

сърцата ни туптят сякаш във истерия.

И страдаме с любимите герои, преживяваме техните любови, радост и неволи.

Започна чакането на финалния момент

когато някои неща ще разберем.

Дали любимият ни Деймън ще живее

и ще продължава радост във сърцата ни да лее.

Дали Елена ще се осъзнае

и любовта си тя към Деймън ще признае.

И пак ще седнем пред екрана.

Със дъх стаен и поглед вдъхновен. 

И епизода двадесет и втори ще ни заплени,

но в крайна сметка и той ще свърши, уви.

И въпреки, че радост ще ни донесе,

и ще изпълни с чувства нашето сърце,

то с него идва края на сезона.

Но лятото ще мине бързо, зная.

Така е, вижда му се края. 

Септември идва третия сезон...

Поклон и пред екраните бегом...
Източник: All About VD