Деймън: Обичам те, Елена!…

2.08 „Rose“

Деймън: Това, което ще кажа вероятно е най-егоистичното нещо, което съм казвал през живота си… Ще го кажа само веднъж… Ти просто трябва да го чуеш… Обичам те, Елена! И защото те обичам… не мога да съм егоистичен с теб. Защо не можеш да знаеш това? Не те заслужавам… Но брат ми те заслужава. Искаше ми се да не трябва да забравиш това… Но се налага.

2.22 „As I Lay Dying“

Деймън: Знам, че обичаш Стефан и винаги ще бъде Стефан… Но те обичам… Трябва да го знаеш.
Елена: Знам го.
Деймън: Трябваше да ме срещнеш през 1864-та. Щеше да ме харесваш…

Елена: Харесвам те сега… Такъв, какъвто си.